Преглед на урок

Силата на DNG

Силата на DNG




Силата на DNG.



___________________________________


Какво е instruction-based editing (или metadata editing) и защо трябва да конвертирате своите RAW файлове в DNG?

___________________________________



Предисловие от преводача: Всички мои добавки са в Italik.



Преди време бях захванал темата за RAW и в частност за DNG в статията Неизвестният RAW и скоро реших да добавя малко. Написаното в края на предната статия е на път да стане истина. Едва ли ще е учудващо, ако DNG стане индустриален стандарт, дори на запад биха казали, че вече е. Затова потърсих още малко информация за него и попаднах на една статия на Andrew Rodney. За тези които не го познават просто ще кажа, че е един от двамата избрани 2007 година в Залата на славата на Photoshop, основана от National Association of Photoshop Professionals през октомври 2000. Фотограф от който само можем да научим нещо.

Настоящата статия е насочена предимно към онези които снимат, снимат много, и в следствие на това са затрупани с много, а и с еднообразна работа, в голямо количество. Също би могла да е полезна и за тези които сега почват. За да могат да работят по-добре и по-бързо, специално за тях Adobe добавиха още един член на фамилията Photoshop - Adobe Photoshop Lightroom®. От моя гледна точка програмата представлява един страхотен RAW редактор имащ всички функции на Adobe Camera RAW /ACR/, че и отгоре, много добър интерфейс, предоставящ всички необходими функции за обща корекция на изображенията, незаменими опции за работа с DNG, и множество възможности на изхода ;). Фотографите могат да се насладят на работата с един Photoshop /за краткост от тук нататък - Ps/много по близък до това което правят в тъмната стаичка, но вече на светло, от тук и името на продукта – Lightroom.

Най-новата версия на конвертора на raw в DNG, както и на ACR, може да изтеглите от тук.

От мен толкова. Нека от тук нататък да видим какво ще каже професионалиста:


---------------------------###---------------------------


Наред с всички програми за обработка на RAW файлове, има един нов метод за обработка наречен instruction-based editing или metadata editing имащ отражение върху начина по който обработваме снимките.

За да разберем този нов подход ще го съпоставим с тези които използвахме досега. Моят Canon EOS 5D може да заснема RGB изображения с големина 4 368 х 2 912 пиксела, при 16-bit RGB това са 78.8 МБ или при 8-bit RGB са 36.4 МБ. Всеки път когато поискам да видя, редактирам или принтирам такава снимка я отварям с Ps. След това трябва да изчакам Ps да обработи всичките 12 719 616 пиксела... , което може да отнеме време.

На моя Canon EOS 5D, CR2 файла /това е raw формата на Canon/ е с обем 14 МБ, това са суровите данни все още нерендирани в RGB. Рендирането е работа на raw конвертора на програмата. В случая работя с Adobe Photoshop Lightroom. Ако реша обаче да променя цветовете, тоналността, ориентацията или да изрежа част от изображението, не бих искал директно да манипулирам всичките 12 милиона пиксела, нали ; примерно можем да направим набор от инструкции, който да рендира данните едва когато това се наложи. Ето тук се крие силата на базираната на метаданни обработка: отлагането на същинското рендиране, едва след като сме готови с командите за обработака, а самото редактиране предварително извършваме върху текстов файл, не върху файл изграден от RGB пиксели.

Когато обработваме изображение изградено от пиксели имам възможност да обработя всеки от тях, но един път сейвнато няма как да го възстановя в оригиналния му вид. Процеса на обработка променя цифровите стойности на всеки пиксел, което води до някои загуби /в следствие приближения(закръгляния) в изчисленията/.

Когато искам да избегна изменения в стойностите на пикселите, използвам слоеве или коригиращи слоеве в PS. Обикновените слоеве съдържат обработените пиксели и лежат над оригиналния слой /тоест работим върху копие от оригинала/, ако променя намерението си мога да работя върху пикселите в моя си слой без да засягам оригинала. Но това също така увеличава размера на файла и утежнява обработката.

Коригиращите слоеве /adjustment layers/ не съдържат пиксели, а специални общи инструкции за промяна на тоналността или цвета на подлежащите пиксели. Коригиращите слоеве са като базираната на инструкции обработка – и двете не съдържат пиксели, вместо това те описват с определени инструкции как бих искал Ps да промени подлежащите пиксели /оригинала/, когато сплескам изображението /обединяване на всички слоеве в един/. Когато сплескам или принтирам изображението всички пикселни или коригиращи слоеве трябва да бъдат обработени, обединени и приложени към оригинала /началния слой, изображение/. Новите Smart Objekt и Smart Filters в Ps процедират по малко по различен начин от слоевете, те създават допълнително копие на част от файла във .psd документа. Това добавя допълнителна функционалност на процеса на редакция, но отново на цената на увеличен файл и повече работа за обработка от машината.

С базираното на инструкции редактиране, оригиналния raw файл е просто източник на данни, които „евентуално” биха били обработени в базирано на пиксели изображение. Когато поискам от Lightroom да ротира файла, да промени тоналността или цвета, да изреже, копира или дори да принтира изображението, софтуера преглежда raw данните и предоставя предварителен преглед за да реша как да обработя изображението. Самите raw данни всъщност не се променят. Това с което се работи е набор от инструкции, много подобен на текстов файл.

Тези инструкции заемат много малко дисково място и обработката им е много, много бърза /в оригинал –lightning fast ;)/. Ако имате за обработка хиляда файла, можете веднъж да копирате и след това да пейстнете метадата инструкциите. Сравнете го с това да отваряте тези хиляда файла с големина 72 МБ, за да приложите една или няколко корекции. Тежката работа остава едва когато ни се наложи да рендираме raw данните, за да получим изображеие от пиксели.

След метадата редактирането остава да се довърши рендирането на raw данните за получаване на пикселно изображение, но това може да стане и докато спите ;). Мога да определя корекциите на хиляди файлове, като не съм рендирал нито пиксел, което прави процеса изключително ефективен.

А какво стои от другата страна? Първо инструкциите трябва да са съхранени заедно с RAW файла: малко конвертори могат да променят raw файла. Инструкциите за метаданните, наречени sidecar files от Adobe, са отделени от raw файла и трябва да бъдат линкнати /свързани/ с него. Ако загубите sidecar файла, губите всички инструкции за редактирането.

Тук се намесва един относително нов формат на Adobe, DNG /съкратено от digital negative/. Когато конвертирам оригиналния raw файл в DNG формат, метадата инструкциите се вграждат във новия файла. Сега raw данните и инструкциите се движат винаги заедно. По време на конвертирането рядко, но може да се случат грешки /което се индикира още по време на конверсията/, за това никога не форматирам моята флаш карта докато не завърша конвертирането.

В допълнение на това, DNG е отворен и документиран формат. Спецификациите на формата са достъпни и свободни за всеки който иска да създаде raw конвертор. Веднъж след като raw файла бъде конвертиран в DNG всеки може да го отваря и обработва.

Има и още едно предимство на DNG формата, намаляване на обема спрямо оригиналния raw файл. Моят 14 МБ CR2 файл, в DNG намаля до 11.3 МБ и съдържа същите пиксели ! Тук размерите леко варират в зависимост от вграденото JPEG изображение което приложенията могат да използват за предварителен преглед. Ако то е достатъчно голямо може да се използва дори за принтиране.

Метадата редактирането, засега в Ligtroom, има нови възможности в History листа. Във PS, губя историята на редакцията всеки път когато затворя програмата. В Ligtroom историята се съхранява и е достъпна. Надявам се тази опция да бъде подобрена в бъдещите версии. Представете си да имате историята на принтирането на всяко изображение в Ligtroom, и с едно кликване да го изпринтите отново с всички параметри на редактирането ,включително изрязване, цветови настройки на реднирането, настройки на драйвера за принтера, които имаме съхранени в метаданните или в базата данни на Ligtroom.

С времето форматът DNG ще става все по-добър, и ще бъде възможно да включва множество различни инструкции, заедно с оригиналните raw данни. Може да имате дузина различни набори инструкции за рендиране, изрязване, изостряне и намаляване на шума, както и други инструкции поместени заедно с raw данните, всичко заедно в един DNG контейнер. Можете да споделяте DNG файловете с други, евентуално да добавят или да създадат нови инструкции за преглед или за принтиране – доста добра възможност за бъдещата съвместна работа и за улесняване на работния процес ;)!

Недостатък на обработката с инструкции е невъзможността да обработвате пикселите директно, няма как да редактирате изображението пиксел по пиксел. Единствения начин за това е да имате на разположение всеки пиксел директно. Тук Ps продължава да е царят. Ако се нуждаете да премахнете петно от прах на 100 снимки /примерно сте снимали цяла сутрин , а на сензора е паднала прашинка и прави сянка на всичките ви снимки/, можете да свършите тази работа с помощта на редактор посредством метаданни като Ligtroom. Но ако искате да правите прецизна обработка включваща клониране, ретуш на петна, недостатъци или каквато и да е селективна работа, ще се нуждаете от пикселен редактор като Ps.

Важно е да разберете кой от двата модела за редактиране е по-добър за постигане на задачата която сте си поставили. Ако се нуждаете да коригирате глобално тоналността и общи цветови корекции на един или много подобни raw файлове, за предпочитане е да използвате метаданни , като Lightroom, за да редактирате бързо всички тези подобни изображения, отколкото да отваряте всички и да ги рендирате до пикселни изображения за да приложите корекциите си. Ако обаче желаете да правите прецизна редакция пиксел по пиксел, тогав аима само един играч в града – Ps ;)!

Ако се нуждаете от принтирането на едно изображение Ps и Lightroom са добър избор. Ако обаче принтирате множество изображения - примерно за корекция – или искате да съберете няколко от тях в темплейт, редактирането с метаданни може да бъде далеч по-ефективно. Модулът за принтиране в Lightroom е толкова добре си върши работата за която е направен, че дори само той оправдава цената на приложението. Спомнете си, че за да принтирате 12-те ми милиона пиксела с Ps ще трябва да ги отворите. С продукт като Lightroom, пикселите ще бъдат изпратени директно към принтера. Единствените неща които биха забавили работата са доколко бързо принтера и неговия драйвер ще си свършат работата с принтирането.

Отбележете, че препоръчвам метадата редактирането единствено за raw файлове. Приложение като Lightroom може да се използва и за рендирани вече изображения във формати като JPEG и TIFF. Повечето от моите изображения в подобни формати вече са редактирани и не се налага да ги редактирам с Lightroom.

---------------------------###---------------------------

Натиснете върху изображението за цял размер


Фиг. 1. Интерфейса на DNG конвертора.




Фиг. 2. Интерфейса на вградения в Lightroom конвертор за DNG. Вижда се споменатата опция за автоматично изтриване на оригиналния raw файл само при успешно конвертиране.

Ако урокът ви допада, споделете го в Twitter и Facebook или го запазете в Delicious.




Урокът е добавен от: nevelin
Източник: http://www.ppmag.com/

Добави коментар

Трябва да сте регистиран потребител за може да оставяте коментари! Направете своята безплатна регистрация още сега.